Преди няколко дни влизам в кварталния магазин да си купя хляб. И какво да видя:  насреща ми се хилят някакви издълбани тикви, а във вътрешността им - светнала една дебела свещ. Продавачката, гледам, и тя се украсила с червени рога, и раздава бонбони на деца, маскирани като вампири и вещици. Таман се чудя да не би болницата от„Четвърти километър” да се е преместила в нашия магазин, ама ми обясняват, че днес било Хелуин. Празникът тръгнал от Шотландия, пренесъл се в Америка, а у нас го внесли благодарение на глобализацията. Благодарение на нея  внасяме и компютри, и друга техника Made in China, демек - произход Китай; чесън - пак оттам; домати и чушки - oт Гърция, Турция и Македония. И какви ли не неща - направени някъде другаде.

Но, ако плодовете и зеленчуците биха могли да виреят отлично и на местна почва, едно нещо, дето от доста време се опитваме да го внесем и  посадим  в България, а то все не иска да се прихване е демокрацията. И причината не е, че семето е калпаво, ами почвата, в която трябва да покълне, е заета от разни тикви, дето се заобикалят с други тикви, кратуни,  кратунки и… не му оставят място. Връзките между семейство Тиквови пък се осъществяват със съдействието на социалния капитал. Само да не си  помислите, че социалният капитал са младите или пък свестните и учените хора!

За пръв път понятието „социален капитал” се появило в документи на Световната банка. То обозначава процес в традиционните общества (имат се предвид племена в Африка и Латинска Америка), при който един член от племето успява да се уреди с благини покрай връзките си с високопоставени представители от същото племе. Не се споменава дали успява да нареди и баджанака, снахата и приятелите, но предполагаме, че е така. Експерти от Световната банка обаче твърдят, че този „социален капитал” е полезен за традиционните общества в Африка и Латинска Америка.

За споменатите „традиционни общества” не знам, но за българското  тази вносна практика хич не е полезна. Поне, ако не искаме да развъждаме некомпетентност, корупция, слугуване на чужди интереси. Внасяме всякакъв „зарзават” и други стоки, а изнасяме млади (и не толкова млади), образовани и способни хора… Май накрая ще си останем само с неуките, с развито стадно-племенно чувство, индивиди.

Отварям вестника и гледам: бре, не само аз се вълнувам от „тиквения въпрос”!

„Варненец опита да внесе тиква в пленарна зала” - съобщава  „Стандарт”. Да не си помислихте, че се е опитал да уреди някого на топъл държавнически пост? - Случаят е друг. Варненецът Росен Марков се опитал да внесе тиква в пленарната зала на общинския съвет, за да протестира срещу „тикви”в управата на общината. Тя обаче (тиквата) била задържана от полицията - да не е взривно устройство?! Ама според Марков  причината  е съвсем друга:  в общината - тикви бол,  няма нужда от още!

 Въпреки ареста на тиквата  Марков все пак успял да влезе  в пленарната зала на общината. И, за да не го разберат криво, носел плакат: "Стига тикви, искаме варненци!"

 И ние трябва да поискаме, и да направим така, че тиквата да си остане деликатес с мед и орехи, а не нарицателно за некадърно управление.